Биология на мишките

Домашна мишка

Външните особености на мишката са: коремът по-светъл, жълтеникав, окраската варира от сиво до кафяво-сиво. Тялото е с тегло от 10-25гр. И дължина 7-10 см. Опашката е гола с дължина 6-10 см.
МЕСТООБИТАНИЕ: Домашната мишка произлиза от Азия, разпространила се е из целия свят. Свързана е с човека. Заселва човешки жилища, селскостопански сгради, а често и природни биотопи. Мишката живее при всякакви климатични условия. У нас се среща в цялата страна и е най-разпространения синантропен гризач.
БИОЛОГИЯ: Домашната мишка е активна главно през нощта, тя обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните и се подпира на опашката си. Когато тича, държи опашката си хоризонтално и я използва за баланс. Мишката е отличен катерач, плува добре. Обитава жилищни и стопански сгради, складове за зърнени храни, фуражни цехове, хранителни магазини, хранителни заведения, хотели и др.
Храни се с храни от животински и растителен произход. В населените места изгражда гнездата си под подове и мебели. В сгради при оформяне на своето гнездо похабява амбалаж, тъкани, книги, но най-голяма вреда причинява като замърсява хранителните продукти с екскременти.
Живее в семейни групи от един възрастен мъжки индивид с няколко женски индивида и малките им. В сградите домашните мишки се размножават целогодишно и имат до 10 поколения на година с по 4-10 малки, които до два месеца достигат полова зрялост и започват да се размножават. Домашната мишка има специфичен механизъм за регулиране на числеността на популацията си.
В стопанско значение домашната мишка е изключителен вредител.
Медицинско значение: преносител на различни заболявания за хората.

Биология на плъховете

Сив плъх

СИВ ПЛЪХ: гърбът е сиво-кафяв, понякога мръсно сив до черен. Коремът е по-светъл, белезникъв. Плъхът е сравнително едър гризач и достига на тегло от 150 гр. до 600 гр. и дължина 18-25 см. Опашката му е сравнително дебела в основата си, по-къса е от тялото му, тя е гола и покрита с редки твърди косми. Муцуната на главата е тъпа, ушите са сравнително къси.

Местообитание: Сивия плъх произлиза от Източна Азия, но е разпространен по целия свят. Заселва Европа в нач. на XVIII в., а у нас е разпространен повсеместно. Предпочита по-влажни местообитания като: мазета, складове, мелници, фуражни заводи, млекопреработвателни предприятия, месопреработвателни цехове и складове, канализации, ферми , свинарници, сметища, крайречни биотопи и др.

Биологията му е забележителна, има способност за копаене на дупки и ходове и способност за гризане. Катери се плува и се гмурка добре, живее в колония със своя територия, която ожесточено пази. Устройва гнездата си в ходове под пода, в стените на помещенията и сградите или в почвата, където изгражда лабиринти от ходове. В тях устройва гнездото си като използва различни материали: хартия, парчета плат, памук, пера, суха трева и листа. Жилището му е в близост до източника на храна.

Сивия плъх е всеядно животно, храни се с растителна и животинска храна, но предпочита храна която съдържа около 60% вода. Ако липсва такава той е принуден да търси вода. Като добър плувец сивия плъх заселва бреговете на водоемите и рибарниците, където се храни с риба. Сивия плъх е нощно животно, като скита цяла нощ той може да се отклони до 5 км. от леговището си. Ориентира се като маркира своя път с урина.

Размножава се почти през цялата година от м. Февруари до м. Ноември. Годишно има 5-7 поколения. Ражда от 5 до 20 малки, които след 3 мес. достигат полова зрялост.

Стопанско значение: Сивия плъх е изключително голям вредител на складирани храни. Годишно консумира 30-40 кг. зърно, но повече вреди като замърсява хранителните продукти с екскременти и урина. Нагризва и похабява суровини, предмети, съоръжения, кабели, техника, ел. уреди и др.