Кърлежите са от подклас Akari. Тялото им е съставено от две части - главова част, два чифта предни крака и същинско тяло. Кърлежите са разпространени навсякъде в природата и съществуват над 10 хиляди вида. За разграничаване на биологичната принадлежност на гостоприемника, с понятието акари се означават видовете, които вредят по растенията, а с понятието кърлежи – видовете, които паразитират по човека и животните. Кърлежите са яйцеснасящи. Развитието им преминава през стадиите яйце, ларва (нимфа), имаго. Те имат силно развити сетива - усещат миризми, температурни промени и движения на въздуха. В една календарна година различните видове произвеждат едно или няколко поколения. Паразитните видове са кръвосмучещи. Добре насмуканият женски индивид снася до 20 яйца в една купчинка.
Вреда и опасност от кърлежитеЧестата смяна на широк кръг гостоприемници, някои от които са носители на патогени, създават възможност за разпространение на различни заболявания по хора и животни. Кърлежите могат да предават множество вирусни, бактериални и спирохетни заболявания. Голям брой инфекции се предават и на потомството на кърлежите чрез яйцата им. За някои кърлежи предаването на заразата е до пето поколение. Така се създава природна огнищност на много инфекции.
Предаването на заразата от кърлежите става по няколко начина:- По кръвен път – това е основният механизъм на заразяването. При ухапване кърлежът смуче кръв и същевременно вкарва в раничката заразената си слюнка;
- По контактно-битов път - при смачване на кърлежа и изтичане на заразната му хемолимфа се заразява кожата на ръцете, а след това конюктивите на очите и лигавицата на носа и устата;
- По въздушно капков път – при вдишване на праховите частици от смачканото и изсъхнало тяло на кърлежа
„Вредители-БГ” в борбата с кърлежите
„Вредители-БГ” прилага комплексен подход при борбата с кърлежите. Мероприятията са профилактични и изтребителни.- Профилактични мерки – окосяване на тревата, почистване на храсти, листа и друга гниеща растителност, разрушаване гнезда на птици до жилищни сгради, дератизация на площта.
- Изтребителни мерки – съобразяват се с климатичните условия в района, с биологията и сезонната активност на видовете кърлежи. Според това обработката срещу кърлежи е най-удачно да се извършва два пъти в годината – пролет (май-юни) и есен (септември-октомври), когато са двата пика в числеността на кърлежите. През останалото време на летния период при нужда се извършва обработка на пространства, за които има подадени сигнали за ухапване от кърлежи.